Предоперативната диагностика при пациенти с припокриващи се симптоми на гастроезофагеална рефлуксна болест и ахалазия – ролята на високорезолюционната езофагеална манометрия
DOI :
https://doi.org/10.67572/0d8dm247Ключови думи :
гастроезофагеална рефлуксна болест, ахалазия, високорезолюционна езофагеална манометрия, Chicago Classification, предоперативна диагностикаАбстракт
Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) и ахалазията представляват две самостоятелни нозологични единици, характеризиращи се с различни патофизиологични механизми, но със значително припокриване на клиничната симптоматика. Прояви като киселини, ретростернална болка, регургитация и дисфагия могат да се наблюдават както при пациенти с ГЕРБ, така и в ранните стадии на ахалазията, което затруднява диференциалната диагноза и създава предпоставки за избор на неподходящ терапевтичен подход. Прецизното разграничаване между двете заболявания е от съществено значение при предоперативната оценка на пациентите, планирани за антирефлуксна хирургия, тъй като недиагностицираната ахалазия представлява противопоказание за извършване на стандартна фундопликация и налага прилагането на принципно различна хирургична стратегия.
Високорезолюционната езофагеална манометрия (High-Resolution Manometry, HRM) се утвърди като златен стандарт за диагностика на моторните нарушения на хранопровода. Въвеждането на Chicago Classification версия 4.0 значително подобри диагностичната точност чрез стандартизиране на манометричните критерии и възможност за прецизно разграничаване на различните подтипове ахалазия и други нарушения на езофагеалната моторика. Съвременните диагностични алгоритми препоръчват комбинирането на HRM с горна ендоскопия, контрастно рентгеново изследване и при необходимост функционално лумен-имиджинг сонда (FLIP), което позволява комплексна оценка на структурните и функционалните нарушения.
Настоящият обзор разглежда клиничното припокриване между ГЕРБ и ахалазия, диагностичните предизвикателства и ролята на високорезолюционната манометрия в предоперативната оценка на пациентите. Представени са актуалните международни препоръки относно диагностичния алгоритъм и значението на HRM за оптималния избор на хирургично лечение.
Литература (библиография)
1. Katz PO, Dunbar KB, Schnoll-Sussman FH, et al. ACG Clinical Guideline for the Diagnosis and Management of Gastroesophageal Reflux Disease. Am J Gastroenterol. 2022;117:27–56. https://doi.org/10.14309/ajg.0000000000001538
2. Yadlapati R, Kahrilas PJ, Fox MR, et al. Chicago Classification Version 4.0: Technical Review. Neurogastroenterol Motil. 2021;33:e14058. https://doi.org/10.1111/nmo.14058
3. Kahrilas PJ, Bredenoord AJ, Fox M, et al. Expert consensus document: Advances in the management of oesophageal motility disorders in the era of high-resolution manometry. Nat Rev Gastroenterol Hepatol. 2017;14:677–688. DOI: https://doi.org/10.1038/nrgastro.2017.132
4. Gyawali CP, Carlson DA, Chen JW, et al. ACG Clinical Guidelines: Clinical Use of Esophageal Physiologic Testing. Am J Gastroenterol. 2020;115:1412–1428.
5. Yadlapati R, Pandolfino JE. High-resolution manometry: Interpretation in clinical practice. Curr Opin Gastroenterol. 2018;34:301–309.
6. Yadlapati R, Kahrilas PJ, Fox MR, et al. Chicago Classification Version 4.0. Neurogastroenterol Motil. 2021;33:e14058.
7. Kahrilas PJ, Boeckxstaens G. The spectrum of achalasia: lessons from studies of pathophysiology and high-resolution manometry. Gastroenterology. 2013;145(5):954–965. DOI: https://doi.org/10.1053/j.gastro.2013.08.038
8. Gyawali CP, Patel A. Esophageal motor function: technical aspects of manometry. Gastroenterol Clin North Am. 2020;49(3):427–443.
9. Boeckxstaens GE, Rohof WO. Pathophysiology of gastroesophageal reflux disease. Gastroenterology Clinics of North America. 2014;43(1):15–25. DOI: https://doi.org/10.1016/j.gtc.2013.11.001
10. Spechler SJ, Souza RF. Barrett's esophagus. N Engl J Med. 2014;371(9):836–845. DOI: https://doi.org/10.1056/NEJMra1314704
11. Katzka DA, Pandolfino JE, Kahrilas PJ. Phenotypes of gastroesophageal reflux disease. Gastroenterology. 2021;160(1):81–90.
12. Boeckxstaens GE, Zaninotto G, Richter JE. Achalasia. Lancet. 2014;383(9911):83–93.
13. Furuzawa-Carballeda J, Torres-Landa S, Valdovinos MA. New insights into the pathophysiology of achalasia. J Neurogastroenterol Motil. 2016;22(3):373–384. DOI: https://doi.org/10.3748/wjg.v22.i35.7892
14. Patel DA, Naik RD, Slaughter JC, et al. Weight loss in achalasia is determined by its phenotype. Dis Esophagus. 2018;31(7):1–7.
15. Yadlapati R, Kahrilas PJ, Fox MR, et al. Chicago Classification Version 4.0. Neurogastroenterol Motil. 2021;33:e14058.
16. Carlson DA, Hirano I. Advances in the evaluation of esophageal motility disorders. Clin Gastroenterol Hepatol. 2018;16(11):1692–1700. DOI: https://doi.org/10.1016/j.cgh.2018.04.026
17. El-Serag HB, Sweet S, Winchester CC, Dent J. Update on the epidemiology of gastroesophageal reflux disease. Gut. 2014;63:871–880. DOI: https://doi.org/10.1136/gutjnl-2012-304269
18. Katz PO, Dunbar KB, Schnoll-Sussman FH, et al. ACG Clinical Guideline for GERD. Am J Gastroenterol. 2022;117:27–56. DOI: https://doi.org/10.14309/ajg.0000000000001538
19. Gyawali CP, Patel A. Extraesophageal manifestations of GERD. Gastroenterology. 2018;154:289–301.
20. Oude Nijhuis RAB, Zaninotto G, Roman S, et al. European Guidelines on Achalasia. United European Gastroenterol J. 2020;8:13–33.
21. Pandolfino JE, Gawron AJ. Achalasia: a systematic review. JAMA. 2015;313:1841–1852. DOI: https://doi.org/10.1001/jama.2015.2996
22. Boeckxstaens GE, Zaninotto G, Richter JE. Achalasia. Lancet. 2014;383:83–93. DOI: https://doi.org/10.1016/S0140-6736(13)60651-0
23. Roman S, Kahrilas PJ. Distal esophageal spasm and type III achalasia. Curr Opin Gastroenterol. 2015;31:328–333. DOI: https://doi.org/10.1097/MOG.0000000000000187
24. Patel DA, Naik RD, Slaughter JC, et al. Clinical manifestations and natural history of achalasia. Dis Esophagus. 2018;31:1–7. DOI: https://doi.org/10.1093/dote/doy046
25. Nurko S, Richter JE. Heartburn in achalasia: another manifestation of esophageal dysfunction. Am J Gastroenterol. 2000;95:1340–1345.
26. Vaezi MF, Richter JE. Current therapies for achalasia: comparison and outcomes. Gut. 1998;42:295–300.
27. Gyawali CP, Carlson DA. Esophageal motility disorders and GERD overlap. Clin Gastroenterol Hepatol. 2021;19:2191–2201.
28. Clayton SB, Patel DA, Richter JE. Delayed diagnosis of achalasia. Neurogastroenterol Motil. 2019;31:e13558.
29. Rohof WO, Bredenoord AJ. Chicago Classification and clinical implications. Curr Opin Gastroenterol. 2017;33:301–309.
30. Schlottmann F, Patti MG. Importance of esophageal physiology before antireflux surgery. J Laparoendosc Adv Surg Tech. 2018;28:129–134.
31. Gyawali CP, Carlson DA, Chen JW, et al. ACG Clinical Guidelines: Clinical Use of Esophageal Physiologic Testing. Am J Gastroenterol. 2020;115:1412–1428.
32. Yadlapati R, Pandolfino JE. High-resolution esophageal manometry: interpretation and clinical applications. Curr Opin Gastroenterol. 2018;34:301–309. DOI: https://doi.org/10.1097/MOG.0000000000000369
33. Carlson DA, Gyawali CP. High-resolution manometry in clinical practice. Gastroenterol Clin North Am. 2022;51:413–429.
34. Yadlapati R, Kahrilas PJ, Fox MR, et al. Chicago Classification Version 4.0. Neurogastroenterol Motil. 2021;33:e14058.
35. Schlottmann F, Patti MG. The importance of esophageal physiology before antireflux surgery. J Laparoendosc Adv Surg Tech. 2018;28:129–134.
36. Gyawali CP, Carlson DA, Chen JW, et al. ACG Clinical Guidelines: Clinical Use of Esophageal Physiologic Testing. Am J Gastroenterol. 2020;115:1412–1428. DOI: https://doi.org/10.14309/ajg.0000000000000734
37. Oude Nijhuis RAB, Zaninotto G, Roman S, et al. European Guidelines on Achalasia. United European Gastroenterol J. 2020;8:13–33. DOI: https://doi.org/10.1177/2050640620903213
38. Clayton SB, Patel DA, Richter JE. Delayed diagnosis of achalasia: characterization of contributing factors and impact on treatment outcomes. Neurogastroenterol Motil. 2019;31:e13558.
39. Yadlapati R, Kahrilas PJ, Fox MR, et al. What is new in Chicago Classification version 4.0? Neurogastroenterol Motil. 2021;33:e14053. DOI: https://doi.org/10.1111/nmo.14053
40. Carlson DA, Yadlapati R. Evaluation of esophageal motility and lessons from Chicago Classification version 4.0. Curr Opin Gastroenterol. 2022;38:344–351.
41. Kahrilas PJ, Carlson DA, Pandolfino JE. Advances in the diagnosis and management of achalasia and achalasia-like syndromes: insights from HRM and FLIP. Gastro Hep Advances. 2023;2:701–710. DOI: https://doi.org/10.1016/j.gastha.2023.02.001
42. Yadlapati R, Kahrilas PJ, Fox MR, et al. Chicago Classification version 4.0 technical review: Update on standard high-resolution manometry protocol for the assessment of esophageal motility. Neurogastroenterol Motil. 2021;33:e14105. DOI: https://doi.org/10.1111/nmo.14120
43. Sallette J, et al. From Chicago Classification v3.0 to v4.0: Diagnostic changes and clinical implications. Neurogastroenterol Motil. 2023. DOI: https://doi.org/10.1111/nmo.14467
44. Schlottmann F, Patti MG. Surgical management of achalasia: current concepts in preoperative evaluation and treatment selection. Abdom Radiol. 2024.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2026 Aysun Mehmed, Angel Arabadzhiev (Author)
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
