Случай на капсулирана мезентериална стеатонекроза, имитираща мезентериален тумор

Абстракт

Въведение: Мезентериалните тумори представляват хетерогенна група лезии с неопластичен, възпалителен или дегенеративен произход. Голямото разнообразие на тези лезии, както и тяхната рядкост често затрудняват поставянето на точна диагноза. От друга страна, различната мезентериална локализация и взаимоотношения с околните органи могат да представляват сериозно техническо предизвикателство. Освен това, някои от тези лезии могат да бъдат коремна изява на системни заболявания или атипични инфекции, които изискват медикаментозно лечение и неправилното решение за „радикална“ хирургия в такива случаи може да има животозастрашаващи последици.
Описание на клиничния случай: Представя се 67-годишна жена, постъпваща за първи път в клиниката по повод спорадична тъпа коремна болка и чувство на дискомфорт в корема. Съобщава за претърпени холецистектомия и хистеректомия по повод доброкачествен тумор, с придружаващи дислипидемия и артериална хипертония. Не съобщава за прекаран остър панкреатит или коремна травма. Пациентката е  насочена към клиниката с работна диагноза „мезентериален лейомиом“ въз основа на амбулаторно проведена компютърна томография, демонстрираща добре отграничена окръглена находка, с плътна неравномерно дебела периферия, с мастно-еквивалентни участъци централно и вкалцявания по периферията им. Солидната компонента показва също така повишение на плътността на късната пост-контрастна фаза, характерно за фиброзната тъкан. Промяната в положението на късната пост-контрастната серия свързано с мотилитета на тънкочревните бримки. Находката беше интерпретирана като капсулирана мастна некроза без да може да се изключи липосарком, поради което пациентката беше планирана за оперативно лечение. При лапароскопията се установи белезникава, плътна формация, произхождаща от мезентериума на йеюнума, която се ексцизира. Хистопатологичното изследване установи наличие на капсулирана стеатонекроза. Следоперативният период протече без усложнения и пациентката беше изписана в добро общо състояние на следващия ден.
Заключение: Точната предоперативна диагноза на лезиите на мезентериума е от съществено значение за правилното планиране на лечението. Хирургичната намеса е показана при почти всички солидни тумори, както и при кистични лезии, когато те са симптоматични. При капсулираната мезентериална стеатонекроза е възможно консервативно поведение поради тенденцията ѝ към спонтанна резорбция. Най-важната диференциална диагноза е с липосарком, като при наличие на диагностична несигурност се препоръчва хирургично лечение.