Лабораторни биомаркери при остър апендицит: ретроспективно кохортно проучване

Абстракт

Увод:
Острият апендицит е една от най-често срещани патологии в коремната хирургия, при която ранната стратификация на тежестта е ключова за предотвратяване на усложнения. Възпалителните биомаркери и техните производни съотношения – CRP(mg/l)/албумин(g/l) (CAR), фибриноген(mg/l)/албумин(g/l) (FAR),  неутрофили/лимфоцити (NLR) – се разглеждат като рентабилни и достъпни инструменти за подобряване на диагностичната точност и триажа.

Материали и методи:
Проведен е ретроспективен анализ на пациенти с остър апендицит, оперирани за периода 1.10.2024–1.10.2025 г. във II Клиника по хирургия, УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. Изключени са пациенти с реактивен апендицит или непълни лабораторни данни. Проучени са демографските данни, оперативните достъпи, интраоперативната тежест, стойностите на CRP, фибриноген, WBC, билирубин, както и изчислените съотношения CAR, FAR и NLR. Използвани са ROC-кривите, AUC, Youden праг, Pearson и Spearman корелационни коефициенти.

Резултати:
В проучването бяха включени 73 пациенти (57.5% оперирани лапароскопски с ниво конверсии 12.3%). Гангренозен перфоративен апендицит беше установен при 37% от болните. CAR (AUC=0.75), NLR (AUC=0.74) и CRP (AUC=0.74) показват най-висока диагностична точност, следвани от FAR (AUC=0.70) и WBC (AUC=0.69). Установените прагови стойности за предоперативната предикция на усложнени форми на апендицит – CAR ≥ 2.28, NLR ≥ 7.21, FAR ≥ 0.09 – съответстват на публикуваните международни диапазони. Най-силни корелации със степента на тежест се наблюдават при CAR (ρ=0.53), CRP (ρ=0.51) и FAR (ρ=0.49). Отчитат се полово-специфични разлики и по-силни корелации при жени и пациентите, оперирани конвенционално или при които се наложи конверсия. По-високите стойности на биомаркерите се асоциират с удължен болничен престой.

Изводи:
CAR, NLR и FAR демонстрират висока диагностична и прогностична стойност при оценка на тежестта на остър апендицит. Установените прагови стойности са приложими в клиничната практика и подпомагат ранната идентификация на усложнени форми. Рутинното включване на тези биомаркери и техните съотношения може да подобри триажа, прогнозата и оперативното планиране.