Периапендикуларни абсцеси

Автори

  • Христо Ников Втора клиника по хирургия, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна; Медицински университет – Варна Автор https://orcid.org/0000-0001-6763-1884
  • Пл. Чернополски Втора клиника по хирургия, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна; Медицински университет – Варна Автор https://orcid.org/0000-0002-9710-7589
  • В. Божков Втора клиника по хирургия, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна; Медицински университет – Варна Автор https://orcid.org/0000-0001-9887-7991
  • Р. Маджов Втора клиника по хирургия, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна; Медицински университет – Варна Автор

DOI :

https://doi.org/10.67572/hn8gxb83

Ключови думи :

периапендикулен абсцес, „step- by- step“ подход, вторичен перитонит, „контрол над източника“, оперативни методи

Абстракт

Периапендикуларните абсцеси спадат към групата на комплицираните интраабдоминални инфекции. Те са част от невисцералните интраабдоминални абсцеси и по своята същност представляват локални, ограничени форми на вторичния перитонит. Според различни проучвания в 3% до 10% от случаите на остър апендицит се усложняват с периапендикуларен абсцес. Причинители са микроорганизми от чревната флора и често са с полимикробен произход. Терапевтичният алгоритъм при лечението на периапендикуларните абсцеси изисква така наречения „ step- by- step “ подход. След поставянето на диагнозата, лечението обобщено се свежда до две стъпки: „source control”–„контрол над източника“ и ефективна антимикробна терапия. Оптималният терапевтичен подход е подложен на множество дебати в хирургическата практика и трябва да бъде строго и индивидуално прецизиран.
Оперативните методи са утвърдени по отношение на адекватност и радикалност, ниска честота на рецидиви на заболяването, рехоспитализации, системни усложнения. Недостатъците се изразяват във възможни усложнения от страна на оперативната рана и разширяване обема на оперативната интервенция. Недостатъците на консервативните методи са свързани с относително висока честота на рецидивите на заболяването в 5-годишен срок, пропускане и забавяне диагнозата на подлежащи малигнени и имуномедиирани заболявания.

Литература (библиография)

1. [Bozhkov V., Chernopolski P., Plachkov I., Ivanov T., Madzhov R.; Ostŭr apenditsit pri vŭzrastni patsienti. VI–ta regionalna konferentsiya po khirurgiya na tema: „Ostriyat apenditsit – traen problem v koremnata khirurgiya”. Svilengrad 2017, str 77-8. ] Божков В., Чернополски П., Плачков И., Иванов Т., Маджов Р.; Остър апендицит при възрастни пациенти. VI–та регионална конференция по хирургия на тема: „Острият апендицит – траен проблем в коремната хирургия”. Свиленград 2017, стр 77-8.

2. [Marina M., Korukov B.,Stoyanov St., Damyanov D.. Anaerobni infektsii v koremnata khirurgiya. Sp. Vistseralna khirurgiya; Vol.8, 1-3, 2012; 3-9. ] Марина М., Коруков Б.,Стоянов Ст., Дамянов Д.. Анаеробни инфекции в коремната хирургия. Сп. Висцерална хирургия; Vol.8, 1-3, 2012; 3-9.

3. [Madzhov R., Bozhkov V., Chernopolski P.. Pŭrvichen, vtorichen i tretichen peritonit. Opredelenie, klassifikatsiya, spetsifika na klinichnata kartina i lechenie. Natsionalna konferentsiya po khirurgiya s mezhdunarodno uchastie. Pleven 2019 ISBN 978-954-756-225-7. Sbornik Dokladi str. 50-60.] Маджов Р., Божков В., Чернополски П.. Първичен, вторичен и третичен перитонит. Определение, классификация, специфика на клиничната картина и лечение. Национална конференция по хирургия с международно участие. Плевен 2019 ISBN 978-954-756-225-7. Сборник Доклади стр. 50-60.

4. [Uchikov A., Ivanov YU., Paunov L., Uchikov P., Khadzhiminev V.; Peritoniti ot vŭzpalitelen kharakter; Natsionalna konferentsiya po khirurgiya s mezhdunarodno uchastie. Pleven 2019 ISBN 978-954-756-225-7. Sbornik Dokladi str. 60-66.] Учиков А., Иванов Ю., Паунов Л., Учиков П., Хаджиминев В.; Перитонити от възпалителен характер; Национална конференция по хирургия с международно участие. Плевен 2019 ISBN 978-954-756-225-7. Сборник Доклади стр. 60-66.

5. Bare M, Castells X, Garcia A, et al. Importance of appropriateness of empiric antibiotic therapy on clinical outcomes in intra-abdominal infections. Int J Technol Assess Health Care. 2006 Spring;22(2):242-8. DOI: https://doi.org/10.1017/S0266462306051063

6. Di Saverio, S., Podda, M., De Simone, B. et al. Diagnosis and treatment of acute appendicitis: 2020 update of the WSES Jerusalem guidelines. World J Emerg Surg 15, 27 (2020). https://doi.org/10.1186/s13017-020-00306-3 . DOI: https://doi.org/10.1186/s13017-020-00306-3

7. Deelder JD, Richir MC, Schoorl T, Schreurs WH. How to treat an appendiceal inflammatory mass: operatively or nonoperatively? J Gastrointest Surg. 2014 Apr;18(4):641-5. doi: 10.1007/s11605-014-2460-1. Epub 2014 Feb 4. PMID: 24493295. DOI: https://doi.org/10.1007/s11605-014-2460-1

8. Delgado-Valverde M, Sojo-Dorado J, Pascual A, et al. Clinical management of infections caused by multi- drug resistant Enterobacteriaceae. Ther Adv Infect Dis. 2013 Apr;1(2):49-69. DOI: https://doi.org/10.1177/2049936113476284

9. Demetrashvili Z, Kenchadze G, Pipia I, Khutsishvili K, Loladze D, Ekaladze E, Merabishvili G, Kamkamidze G. Comparison of treatment methods of appendiceal mass and abscess: A prospective Cohort Study. Ann Med Surg (Lond). 2019 Oct 24;48:48-52. doi: 10.1016/j.amsu.2019.10.016. PMID: 31719976; PMCID: PMC6838364. DOI: https://doi.org/10.1016/j.amsu.2019.10.016

10. Diarra, A., Keita, K., Traoré, A., Koné, A., Tounkara, I., Traore, I., Thiam, S., Tall, F., Diallo, D., Konate, M., Koné, A., Sanogo, D., Konare, I., Traoré, A. and Togo, A. (2020) Appendicular Abscess in General Surgery at the Bocar Sidi Sall University Hospital in Kati. Surgical Science, 11, 479-485. doi: 10.4236/ss.2020.1112050. DOI: https://doi.org/10.4236/ss.2020.1112050

11. K. van Wijck, J. R. de Jong, L. W. E. van Heurn, D. C. van der Zee. Prolonged Antibiotic Treatment does not PreventIntra-Abdominal Abscesses in Perforated Appendicitis; World J Surg (2010) 34:3049–3053; DOI 10.1007/s00268-010-0767-y. DOI: https://doi.org/10.1007/s00268-010-0767-y

12. Kim JK, Ryoo S, Oh HK, Kim JS, Shin R, Choe EK.Management of appendicitis presenting with abscess or mass.J Korean Soc Coloproctol 2010;26(6):413–419. DOI: https://doi.org/10.3393/jksc.2010.26.6.413

13. Kumar A, Roberts D, Wood KE, et al. Duration of hypotension before initiation of effective antimicrobial therapy is the critical determinant of survival in human septic shock. Crit Care Med. 2006 Jun;34(6):1589-96. DOI: https://doi.org/10.1097/01.CCM.0000217961.75225.E9

14. Kreiner L., Lee J., Claridge J., Falagas M., Intra- abdominal abscess; BMJ Best Practice; March 2020; 3-56

15. Mazuski JE, Tessier JM, May AK, Sawyer RG, Nadler EP, Rosengart MR, et al. The Surgical Infection Society Revised Guidelines on the Management of Intra-Abdominal Infection. Surg Infect (Larchmt). 2017 Jan. 18 (1):1-76. DOI: https://doi.org/10.1089/sur.2016.261

16. Mentula P, Sammalkorpi H, Leppäniemi A. Laparoscopic Surgery or Conservative Treatment for Appendiceal Abscess in Adults? A Randomized Controlled Trial. Ann Surg. 2015 Aug;262(2):237-42. doi: 10.1097/SLA.0000000000001200. PMID: 25775072. DOI: https://doi.org/10.1097/SLA.0000000000001200

17. Meshikhes AW. Management of appendiceal mass: controversial issues revisited. J Gastrointest Surg. 2008 Apr;12(4):767-75. doi: 10.1007/s11605-007-0399-1. Epub 2007 Nov 13. PMID: 17999120. DOI: https://doi.org/10.1007/s11605-007-0399-1

18. Mehta NY, Lotfollahzadeh S, Copelin II EL. Abdominal Abscess. [Updated 2022 Dec 3]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2022 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK519573/.

19. Rivera AM, Boucher HW. Current concepts in antimicrobial therapy against select gram-positive organisms: methicillin-resistant Staphylococcus aureus, penicillinresistant pneumococci, and vancomycin-resistant enterococci. Mayo Clin Proc. 2011 Dec;86(12):1230-43. DOI: https://doi.org/10.4065/mcp.2011.0514

20. Roberts JA, Abdul-Aziz MH, Davis JS, et al. Continuous versus intermittent β-lactam infusion in severe sepsis. A meta-analysis of individual patient data from randomized trials. Am J Respir Crit Care Med. 2016 Sep 15;194(6):681-91. DOI: https://doi.org/10.1164/rccm.201601-0024OC

21. Sartelli, M., Coccolini, F., Kluger, Y. et al. WSES/GAIS/SIS-E/WSIS/AAST global clinical pathways for patients with intra-abdominal infections. World J Emerg Surg 16, 49 (2021). https://doi.org/10.1186/s13017-021-00387-8. DOI: https://doi.org/10.1186/s13017-021-00387-8

22. Sartelli, M., Chichom-Mefire, A., Labricciosa, F.M. et al. The management of intra-abdominal infections from a global perspective: 2017 WSES guidelines for management of intra-abdominal infections. World J Emerg Surg 12, 29 (2017). https://doi.org/10.1186/s13017-017-0141-6. DOI: https://doi.org/10.1186/s13017-017-0141-6

23. Saber A. MD, MS, FACS, FASMBS; Chief Editor: John Geibel, MD, MSc, DSc, AGAF et al. Abdominal Abscess; Updated: Jul 06, 2022;emedicine.medscape; article.

24. Sawyer RG, Claridge JA, Nathens AB, et al. Trial of short-course antimicrobial therapy for intraabdominal infection. N Engl J Med. 2015 May 21;372(21):1996-2005. DOI: https://doi.org/10.1056/NEJMoa1411162

25. Solomkin J, Hershberger E, Miller B, et al. Ceftolozane/tazobactam plus metronidazole for complicated intra-abdominal infections in an era of multidrug resistance: results from a randomized, double-blind, phase 3 trial (ASPECT-cIAI). Clin Infect Dis. 2015 May 15;60(10):1462-71. DOI: https://doi.org/10.1093/cid/civ097

26. Tannoury J, Abboud B. Treatment options of inflammatoryappendiceal masses in adults.World J Gastroenterol 2013;19(25):3942–3950. DOI: https://doi.org/10.3748/wjg.v19.i25.3942

Файлове за сваляне

Публикуван

2023-03-01

Брой

Т. 87 Бр. 1 (2023): Хирургия

Раздел (Секция)

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

Лиценз

Авторски права (c) 2023 Hristo Nikov, Pl. Chernopolski, V. Bozhkov, R. Madzhov (Author)

Creative Commons License

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Как да цитирате

Ников, Х., Чернополски, П., Божков, В., & Маджов, Р. (2023). Периапендикуларни абсцеси. Хирургия, 87(1), 21-28. https://doi.org/10.67572/hn8gxb83